0

Каталожна търговия чрез онлайн магазин, СУПТО, ФУ и Наредба № Н-18

Привет,

с огромен интерес прочетох всички теми за СУПТО, ФУ, Наредба № Н-18 и понаучих много към този момент от вас.

Бих искал да споделя писмо, което изпратих на НАП на 31.12.2018, на което към днешна дата (02.02.19) все още нямам отговор.

Въпросите засягат голяма част от онлайн търговците и търговците с т.нар. караложна търговия.

Ще съм благодарен, ако вие може да ми отговорите.

 

Ето писмото:

Фактическата обстановка е следната: дружество регистрирано по чл.100 ал.1 от ЗДДС осъществява дейност само чрез интернет платформа, само на територията на Република България, без да има физически магазин.

 

За целта автоматично публикува публикации за продукти в собствена web платформа, които продукти не притежава физически към момента на публикуване на публикацията, но има информация от къде може да ги набави в кратък срок.

 

Не получава плащания в брой - няма физически магазин. Не предоставя продукти на изплащане. Не притежава физически склад. Не предприема действия за прехвърляне на стока от един склад в друг, защото не поддържа складова информация и информация за брой продукти.

 

Web платформата (сайта) е направен през 2011 г. от програмист със свободна професия. От 2012 г. до днешна дата, дружеството няма сключен договор и не използва услугите на програмист за поддържане на платформата.

 

Web платформата не може да генерира или принтира касови бележки, фактури, стокова разписка, приемо-предавателен протокол и други първични и вторични счетоводни документи.

Web платформата не може да обработва информация за извършване на продажби.

Web платформата не предлага вариант за онлайн разплащане.

Web платформата не може да управлява продажбите; не може да проследява движението на стоките; изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Web платформата няма изградени модули и не е свързана с куриерски, спедиторски и пощенски оператори.

 

Публикациите в платформата се публикуват автоматично: от няколко доставчика, които са предоставили .xml файл за “синхронизация”. В .xml файл за “синхронизация” се съдържа следната информация: наличност на продуктите, т.е. дали продукта е наличен или е изчерпан при доставчика и тяхната цена.

 

Как става “синхронизирането” на продуктите: след като нашата платформа “прочете” .xml файла предоставен от доставчиците, новите оферти се показват в платформата и са налични за заявяване от посетителите, а оферти с изчерпана наличност при доставчика, се “скриват” от посетителската част на нашата платформа и не могат да бъдат заявени.

 

След като наш посетител (физическо или юридическо лице) натисне бутона “Заяви” и попълни необходимите данни за контакти и доставка (име, адрес, телефон, а евентуално и данни за фактура, ако му е необходима) или се обади на телефона, за да заяви желание за определена оферта, в администраторската част на сайта постъпва известие с дата на желанието, заявен продукт, име, адрес, телефон на посетител. В този момент наш служител проверява в онлайн каталога на доставчика/доставчиците дали има свободни бройки от заявения продукт/продукти и се свързва с нашия посетител по телефона, за да го информира за характеристиките и свойствата на продукта и след колко време може да очаква доставка чрез лицензиран пощенски оператор (куриер).

 

Администраторската част на платформата е web страница, в която има достъп само служител на дружеството, където се отбелязват данните на посетителя (номер на поръчка, име, адрес, телефон) при постъпило намерение за заявяване на определена публикация.

 

След наше телефонно обаждане и потвърждението от страна на посетителя за намерение да придобие заявените продукти, нашето дружество предприема закупуване на продукта/продуктите от избрания от нас доставчик, като това се документира с фактура - т.е. нашето дружество става собственик само на тези продуктите, за които посетителите са заявили намерение за придобиване.

 

Ако е необходимо да се издаде фактура, то тя се генерира чрез независим от сайт-а и дружеството онлайн инструмент (онлайн сайт за генериране на фактури), на който се заплаща договорен годишен абонамент.

 

Пакета, съдържащ заявените продукти, се изпраща към заявителя от дружеството чрез лицензиран пощенски оператор (куриер) с наложен платеж, като куриерската услуга е за сметка на заявителя.

 

Тъй като сайт-а не притежава софтуер за обработване и проследяване на пратки, за да се генерира товарителница (номер на пратка), се използва web платформата на пощенския оператор (куриер). Процедурата по генериране на товарителница се извършва по следните стъпки: в web сайта на куриера ръчно се въвеждат данните на получателя.

 

Сумите от преотстъпените продукти дружеството получава в офис на куриер чрез платежен документ - разходен касов ордер (РКО), в който са описани номерата на товарителниците и получената сума по всяка от тях.



Според така описаната фактическата обстановка имаме следните въпроси:

 

  1. Във връзка с web платформата:

 

1.1 Тази платформа (сайт) онлайн магазин ли е или web сайт за публикации/обяви?

 

1.2 Трябва ли да регистрираме web платформата (сайта) и трябва ли да подадем информация, както е описано в Наредба № Н-18 от 2006 г., Приложение № 33 към чл. 52м, ал. 1?

 

2. Във връзка с администраторската му част:

 

2.1 Администраторската част на нашият web сайт не е пригодена и не може да генерира или принтира, касови бележки, фактури и други първични и вторични счетоводни документи. Web платформата не може да управлява продажбите; не може да проследява движението на стоките.

В тази връзка може ли да наречем, че това е СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговски обект) и ако да, то трябва ли да регистрираме по особен начин администраторската част на нашият web сайт?

 

2.2 Ако администраторската част на нашият web сайт не е СУПТО, то с така описана фактическа обстановка може ли да продължим да работим?

 

3. Във връзка с отчитане на оборот:

 

3.1 Трябва ли дружеството да притежава касов апарат и трябва ли да издава касова бележка, ако получаваните суми от продуктите са само в офиса на куриера, чрез наложен платеж или пощенски паричен превод от лицензиран пощенски оператор (куриер)?

 

3.2 Ако куриера превежда сумите на дружеството от наложени платежи и пощенски паричен превод само по банков път, трябва ли дружеството да притежава касов апарат и трябва ли да издава касова бележка?

 

3.3 Ако не трябва да притежава касов апарат, защото получава сумите само по банков път, то достатъчно ли е да се осчетоводяват само банковите извлечения?

3.3.1 Ако получава сумите в офиса на куриера чрез наложен платеж или пощенски паричен превод, то достатъчно ли е да се осчетоводява само документа - разходен касов ордер от пощенския оператор - документ, в който са описани по кои товарителници каква сума получава дружеството в текущия ден, без да е необходимо наличие на касов апарат?

 

3.4 Ако дружеството трябва да издаде фактура на плащане, което е станало по банка, но закона му позволява да не използва касов апарат, трябва ли да притежава СУПТО, през което да издаде фактурата?

 

3.5 Трябва ли всеки изпратен пакет да е придружен с фискален бон за съответните продукти в него? Правилно ли е касовия бон да се въвежда ръчно на фискалното устройство, чрез натискане на бутона PAY, а не чрез бутона TOTAL? Правилно ли е на фискалния бон да не пише плащане в брой, а наложен платеж, т.е. безналично плащане?

 

3.5 Правилно ли е в касовия бон продажбата да бъде изписана с наименование “Продажба” или “Разни” или задължително трябва да бъде изписано цялото наименование на продавания продукт? Ако не се позволява изписване с “Продажба” или “Разни”, то позволява ли се вместо пълното наименование на продукта да се изписва неговата номенклатура (група)?

 

Примерно: Козметика; Калъфи; Платове

 

3.7 Може ли да продължим да използваме гореописания независим от нас web сайт за онлайн генериране на фактури?

6 comments

Please sign in to leave a comment.